Магията на хорото
За Анна Панчева народните танци не са просто ритъм и движение в синхрон. Те
развиват качества, които имат пряко отражение в професионалния ѝ живот.
„Българските народни танци изграждат доверие, постоянство и дисциплина и не на
последно място - учат ни да се радваме и споделяме. Българското хоро е магично,
обединяващо духа на хората и лековито!“ – казва с гордост тя.
След работния ден за репетицията е най-сигурният начин да се освободи от умората и
напрежението. Всичко, което ѝ тежи, остава извън залата, а музиката и общият ритъм ѝ
връщат силите.
Вече 12 години Анна е част от Школата за български народни танци, песни и хора
ФОЛКЛОРИКА, където танцува два пъти седмично и участва активно в различни
събития. Сред най-ценните ѝ спомени са последния Годишен концерт на школата през
2025 година и участието в Международния фестивал в Прага две години по-рано. С
вдъхновение тя споделя: „Всяко излизане пред публика е постижение, не само защото
показваме наученото, а защото създаваме емоция, която се съпреживява“. Така е от
самото начало. „Първите ми стъпки в танците бяха в детски състав в Търговище.
Спомням си вълнението от това да облека носия и да изляза на сцена. Беше истинска
магия“ – връща се в спомените си Анна. Първото докосване до традицията оставя и
трайна следа в съзнанието й.
Години по-късно, вече като професионалист в сферата на човешките ресурси, едно
корпоративно събитие отново я среща с вълшебството на хорото. „Влюбих се в един
танц и без колебание се записах в школа. Започнах всичко отначало..., и така до днес -
българските народни танци са неизменна част от живота ми.“
Затварянето на кръга
Анна Панчева счита фразата work-life balance за абсолютно клише и е категорична, че
балансът е възможен, независимо от мащаба на компанията или от позицията. Всичко
обаче е въпрос на лична отговорност. „Аз го наричам work-life fit или как работата се
вписва в начина ми на живот. Може да имаш четиричасов работен ден и пак да нямаш
баланс. Истинската хармония идва, когато намериш занимание, което наистина
обичаш. Тогава кръгът се затваря от само себе си.
Любимите ритми – нишката на живота
Анна намира много прилики между атмосферата в танцовата зала и работата в
професионалния екип. „В Kaufland комуникираме с доверие и лекота. Вярвам, че
силата ни идва от това, че вървим напред заедно, дори когато някой все още учи
стъпките.“

Когато говори за любимите си ритми, тя споделя с вълнение: „Всяка част от България
се познава по хора̀та си. И по хората.“ За нея няма едно-единствено любимо хоро –
обича да играе всички, защото всяко носи различно настроение. Кръгът може да
пулсира в ритъма на 2/4, а след минути вече да вълнува с неравноделни 7/8 или
сложните 11/16 и 15/16, които карат краката, ръцете и дори лицето да следват своя
особена магия. Петрунино, Макамлийско, Право Панагюрско, Чачак, Женско Капанско
– имената сами по себе си звучат като история, която оживява в залата.
„Хорото е повече от стъпки. То е емоция - може да е бързо и радостно или бавно и
тъжно, но и в двата случая изисква пълно отдаване,“ обобщава Анна. И допълва с
усмивка, че бавните хора̀ често са не по-малко сложни от онези вихрени танци, които
събират възторга на публиката. „Доста наподобява успешната работа в голям екип. По
време на хорото, когато хванем ръцете си в кръга, енергията минава през земята и се
връща в сърцата ни, създавайки много специално усещане за общност, което ни прави
по-силни. Аналогията с компанията, в която работя в осезаема – общият ни път е
компасът, който ме води всеки ден. Да бъда част от точно такъв екип е гордост и
привилегия, а работата с доказани професионалисти и прекрасни хора превръща и
най-предизвикателните професионални стъпки във вдъхновение